Тоя теоретичен чертеж съм го чертал като за основа съм взел проекция шпангоути от Herberdt Teel, тогава още нямах чертежа на Ralf Hoekell. Просто съм изгладил формата. Чертежа от руската книга ми се видя много несериозен с тия шпации посредата. Това съм го чертал някъде 1994-5 г. и си е почти свободно съчинение. Той чертежа на тоя кораб няма как да не е свободно съчинение.
Обърнете внимание в началото на книгата на Wolfram zu Mondfield, Historic shipmodels, има чертеж на малък английски галеон от края на 16-ти век. Има подпис и дата. Това според мен е същия Golden Hind от Ralf Hoekell но с носова фигура от Revenge. Така че и на тоя не е ясно колко може да му се вярва.

_________________
Славян Нарлев BG-136

А след като е променен на Golden Hind какви промени са му направени?

И най-трудно се ориентирам, тия шарените оцветявания по корпуса има ли информация как са изглеждали или са творческа измислица на съответните майстори на репликите?
Като модели, май един с един нямат еднаква окраска
При едни е дадена като различни видове дърво, при други оцветено. На реалните плаващи реплики окраските са доста по-различни от тези на моделите.
Дали е бил така шарен преди промяната?

Така са били боядисани шарено всички кораби. Като се е върнал, най вероятно е бил основно ремонтиран и е бил оставен като паметник, както е сега Виктъри и други такива. Тогава е бил още по нашарен и с тюдорски цветове и гербове. Изобщо тогава е бил направен да изглежда като кралски кораб, вече е бил гордост за флота. Точно така го изобразяват повечето автори сега. Но корабът от плаването много по вероятно е да е изглеждал като на чертежите които съм показал малко по нагоре.

_________________
Славян Нарлев BG-136

От 17-ти век има откъслечни сведения, но от 16-ти няма нищо останало. За по стари времена изобщо да не говорим. Колумбовата Санта Мария е същата работа. Така че повечето възстановки са си пълна измислица. А при моделите се намесва и творческия поглед на автора и става съвсем друга работа. Общо взето първите трактати по корабостроене са от началото на 17-ти век. И много смешно са започнали от изчисляване обема на бъчва. Водоизместването на корабите изобщо не се е свързвало със закона на Архимед. Тая връзка са я открили чак втарата половина на 17-ти век. Преди това, първо са строили кораба, после са пробивали оръдейните портове. Точно такъв е случая с кораба на шведския крал Густав Ваза. Кораба газел повече от предварително изчисленото и като дал салют с единия борд, малко допринесъл вятъра, и се преобърнал.

_________________
Славян Нарлев BG-136