Това е модела на един изключително интересен самолет. Макар и да е на повече от 30 години, дори по днешните стандарти, модела е доста приличен. Хубава разшивка, доста детайли..., но да караме по ред:

Малко история:



F7U Cutlass (от англ. Cutlass — абордажная сабя) е американски палубен изстребител, разработван и произвеждан от фирмата Chance Vought. Произвеждан в периода 1948—1955 г. и експлоатиран от 1951 до 1957 г. Построени са общо 320 самолета.

Силно отличителен от болшинството флотски самолети, най-вече заради необичайната си компоновка - полу-безопашен. Съществуват непотвърдени мнения, че в основата на конструкцията му са заложени разработките на немската фирма Арадо, попаднали в САЩ след края на Втората световна война. Тази необичайна аеродинамична схема показва ред недостатъци по време на експлоатацията - повече от четвърт от построените самолети са изгубени в аварии и катастрофи, загинали са четирима летци-изпитатели и 21 строеви пилоти. Като основни недостатъци са посочвани грешки в проектирането и недостатъчните мощност и надежност на двигателите.

F7U Cutlass е разработен от фирмата Vought в рамките на поръчка от ВМС на САЩ, от 1-ви юни 1945г. за суздаването на дневен палубен изстребител. В заданието са посочени и основните изисквания - скорост от 966 км/ч и таван над 12000 метра. Конструкторите избират необичйно техническо решение - стреловидно крило с голяма хорда и малко удължение, двукилево оперение без хоризонтален стабилизатор. Кабината е изнесена напред и нагоре за осигуряване на най-добър обзор при излитане и кацане на палубата на самолетоносача. Това разположение създава характерната гърбица в силуета на самолета. Управлението по крен и тангаж става чрез елевони а по целият атакуващ ръб на крилото има предкрилки. За осигуряването на голям ъгъл на атака на самолета при излитане е поставена много висока предна стойка на колесника, която от друга страна пък има ниска якост, което води до ред аварии.




Самолетът е експлоатиран в пет ескадрили:

VF-124,USS Hancock (CVA-19), август 1955 — март 1956;
VF-81, USS Ticonderoga (CVA-14), ноември 1955 — август 1956;
VF-86, USS Forrestal (CVA-59), януари — март 1956;
VF-83, USS Intrepid (CVA-11), март — септември 1956;
VF-212, USS Bon Homme Richard (CVA-31), август 1956 — февруари 1957.

Основни варианти:

F7U-1 — първа производствена серия с двигатели J34-WE-32, построени са 14 екземпляра.
F7U-3 — основна производствена серия, построени 192 машини.
F7U-3P — фоторазведчик, построени 12.
F7U-3M — самолет, въоръжен с ракети "въздух-въздух" AIM-7 Sparrow, построени 98 самолети, като това включва 48 машини модернизирани от варианта F7U-3.

Моделът:

Fujimi издават за първи път този модел през далечната 1987-ма:



Същата година следват един ребокс и една модификация - разузнавателния вариант F7U-3P.





Следващата година Testors издават техен ребокс:



А 2003-та Fujimi го приездават отново с добавени нови детайли:



Моят модел се явява първото преиздаване от 1987-ма година, тоест е на 32 години и представя последната и най-съвършенна модификация на самолета - F7U-3M.
Този модел съм го сглобявал преди около 15 години и останах с много приятни впечатления от него. С тази конкретна бройка се сдобих от eBay за някаква смешна сума.

В кутията:

Кутията е от средно мек картон с горно отваряне. В доста добро състояние за годините си.



На капака е изобразен самолета от ескадриала VX-4, тестова ексадрила базирана в Поинт Мугу, Калифорния.



Отстрани на кутията са изброени останалите варианти и е показан профила на един от другите предлагани варианти.



Кутията съдържа целофанов плик, в който са всички детайли. Отделно в кутията са добавени инструкцията и ваденките, които са сложени в отделно пликче.





Пликът съдържа четири платки от светлосива пластмаса и една от прозразчна. Две от платките са големи и съдържат основните детайли. Другите две са малки - едната за предната част на тялото, която явно се заменя в разузнавателния вариант, и една за въоръжението и въздухозаборниците, които също се отличават при разузнавателния вариант.









Прозрачната платка съдържа два детайла - челното стъкло и фанара, което позволяма модела да се изработи с отворена кабина.



Модела е с вдлъбната разшивка, средно широка, с достатъчно подробна. Детайлите са гладки, лъскави без значителни всмукнатини и недоливъци. Детайлите не са много но достатъчно, отляти чисто без заусенъци. Хубав момент е, че предкрилките и елевоните са дадени като отделни детайли и позволява механизацията на крилото да се раздвижи. От опит мога да кажа, че се получава много ефектно.





























Прозразчните детайли са чисти, бистри и без оптически изкривявания. Непрозрачния участък на подвижната част на фанара е матиран, което недвусмислено показва къде трябва да се боядисва.





Ваденките са отлично отпечатани с хубави цветове и без размествания:







Инструкцията е тип флаер. Простичка, но достатъчно ясна.









Представените камуфлажи са три:

Изпитателна ескадрила VX-4, стандартен за американските палубни самолети камуфлаж - бяло отдолу и сиво отгоре.



Другите два са от VА-83 и VA-55 - и двата са сребристи камуфлажи.




Заключение:

По мое мнение за времето когато излиза този модел е бил едва ли не върха на качеството. Вдлъбната разшивка, чисти кабини и хубави ваденки през 87-ма, докато в началото на 90-те ние се радвахме на моделите на NOVO и FROG. Дори и по-новите на Italeri, Heller и Airfix бяха с изпъкнала разшивка доста след тази година. Към наши дни моделът изглежда доста прилично, макар да липсват хипердетайлност и милион части.

А да, няма маски

_________________