Темата е поздрав за CANSO!
Мащаб: 1/24;
Модел: Messershmitt Me-109 G-10/R3
Фирма: Trumpeter
Каталожен номер: 02409Афтърмаркет - Eduard - Seatbelts Luftwaffe WWII 23003, Bf-109 G placards 23007, Bf-109 G instrument bezels 23014;Добре познат кит, имате наблюдения и от работата ми по него от предните два модела, които съм напрали на български Месершмит Ме-109 G-6, ранна и късна модификации. Точни на около 90 % форма, геометрия и разшивка. Фрапиращите неточности се най-вече в кока на витлото, задната част на крилните дъги, горната /дъговидна част/ над двигателя. В конкретния модел някои от тях съм ги коригирал, но не всичките. Не ми се инвестираше в смолен кок на винта, като „пипнах” малко китовия.
Идея - Български трофеен Месершмит Me-109 G-10 с „ОФ”- знаци, през ранната есен на 1945 г.
Мотив:
Прикачен файл:
aBf109_125-1.jpg [ 21.33 KиБ | Видяна 2130 пъти ]
Нямам намерение да преразказвам моментите, относно получаването на трофейните ни Месершмити след като България минава на страната на СССР. Само накратко ще наблегна на някои моменти от доставките. Началото им започва с „бързото” даряване и след това пребазиране в България на 22 самолета от горското летище край Целтвег - Австрия, след средата на м. Май 1945 г. Там са били базирани голямо количество нови или малко използвани немски и унгарски Вф-109 от модификациите Г-6, Г-10, Г-14 ( по непотвърдени данни и К ) и ФВ-190, които са попадали във вече английски протекторат, но нашите летци и техници успяват да си вземат 22 самолета до идването на англичаните. Най-вероятно са взели от всички серии на модификацията „Г”, на принципа: „Въртиш ключа, палиш и караш!”, след бърз оглед и кратко техническо обслужване. Доставките на самолети от различните серии на модификацията „Г” продължават периодично до края на 1945 г, като останалите трофейни самолети освен първите 22 броя, са били транспортирани с влакови композиции през Югославия. По неофициални данни общата доставка на трофейни Вф-109 от различните модификации за България след края на войната, е над 80, може би около 100. С тях се окомплектоват липсите и загубите в действащите тогава авиационни формирования-Орляци.
„ОФ” знак на българските ВВС: Той се въвежда като задължителен със спешна заповед след 9-ти Март 1945 г, когато около град Печ - Унгария, от съветски изтребител и бил повреден и свален на земята наш куриерски До-17 с андреевски кръстове. Така пъвроначално самолетите от сражаващото се 642-ро ято, а в последствие и тези, които са били в България, се „опознават” вече по „ОФ”- начин.
Камуфлиране на българските самолети през периода Март 1945- Април 1949 г:
Не ми е известно след въвеждането със Заповед на новия „ОФ” знак, да има и такава за въвеждането на единно камуфлиране на българските самолети, без значение на цветове, петна, съобразяване с нови или стари съюзници и т. н. Или с две думи- Следващият бояджийски Ренесанс в българските ВВС. При това положение, с оглед и на горенаписаното, аз стигам до следния извод:
Тези от 642-ро ято, които новия опознавателен знак ги е хванал още в странство, най-вероятно са си останали със стрария камуфлаж, като са били замазани андреевските кръстове и на негово място е бил нанесен новият. Трофейните ( ако въобще някой се е навил да ги боядисва ) и тези, които са били на въоръжение в България - Горното предположение + боядисване с каквото има в наличност, в маскировъчен камуфлаж в зависимост от количеството алкохол изпито от „майстора” преди самата операция. Затова и могат да се видят доста колоритни камуфлажи на български Месершмити с „ОФ” знаци. На склад тогава най-вероятно е имало доста немска боя в цветови нюанси РЛМ-70, 71, 65, 02 ( а може би и 74 и 75 ). Имало е депеши от страна на командващите на дислоцираните в България руски авиационни полкове за унифицирането на нашите самолети със съветските, но пак казвам, не ми е известно изрична такава заповед да е имало. Ако е имало някакво такова разбирателство, то, то е било устно и просто сведено до използване на същите камуфажни бои както на съветските самолети - АМТ-11 и АМТ-12, които не са нищо друго освен леко по- тъмно РЛМ 02 и малко по-сиво РЛМ 70. При използването на „ОФ” знака, заради нанасянето на българският трикольор на вертикалния стабилизатор и кормилото за посока, номенклатурния триъгълник, запазвайки начина на попълване на числителя и знаменателя, „отива” под хоризонталния стабилизатор. Бордовите номера стават бели със шрифт, големина и начин на изписване, актуален и до днес, като не се поставят вече по долната част на двете полукрила. Затова за база на боядисване на модела използвах ето тази снимка:
Прикачен файл:
aBf109_130a-1.jpg [ 17.54 KиБ | Видяна 2130 пъти ]
Боядисване на коковете на винта: Този въпрос винаги е бил много спорен и то най-вече относно това, дали е имало такива след войната боядисвани в цветовете на българския трибагреник - бяло, зелено и червено. Според мен е съществувало такова оцветяване, поради което и с оглед снимката послужила ми за мотив, аз боядисах кокът на моя модел червен. Ето Ви артефакт, затова, че от този период е имало и бели такива:
Прикачен файл:
aBf-109_181-1.jpg [ 24.41 KиБ | Видяна 2130 пъти ]
Целият процес по сглобяването не съм го документирал. Подобен процес вече съм показвал. Тук характерното е, че оставих леко да прозират на места петната на немския камуфлаж, тефтонските кръстове и жълтото ЕБО по долните дъги на полукрилата. Доработки по модела: Първо и най-важно - Солидно изтъняване на всички изходящи ръбове на полукрилата и кормилата за височина и посока, в местата на слепването на елементите им; Поставяне на кипърни ленти в местата, къдепо платът е бил зашиван за елементите на подвижните части; Корекция на двете „бузки” под предната част на двигателя; Лека корекция на кока; Корекция на вътрешната част на колесните шахти и крилните дъги; Поставяне на челно бронестъкло; Направа на мащабирано тилно бронестъкло; Достоверни навигационни светлини; преправяне на китовите гуми в балонни такива; Други дребни 4дзагътийки4, които количеството приет алкохол по време на работата е измил от паметта ми.
Сюжет: Един български трофеен Ме-109 G-10/R-2 с „ОФ” знаци, два-три месеца след пребоядисването си, непосредствено след полет. Затова и състаряване и износване са пестеливо направени. Олющвания-няма! Платнените подвижни части - елерони и кормила за посока и височина, са една идея по-светли и малко по-матови, с оглед на материята на повърхността, върху която е била нанесена боята.
При тези данни, факти и изводи, ще Ви представя творението си, направено отчасти в седнало, отчасти в легнало положение, поради съществуващите ( все още ) здравословни проблеми. Стефанов ще качи снимките.
Приятно гледане!
Регистрация
Влез
ЧЗВ
Търсене
по снимките да открия нещо), което не пречи да е била демонтирана. Няма я обаче и онази "подутина" под тялото, където обикновено е прозорецът за камерата. 
Защо напр. не е R3(версията с 300-литровия подкачен резервоар). Гледам имаш възможност за окачване на туй-онуй. 
).
Всъщност точно Р-3 е варианта, по същите предположения, които визира и ти. Стефанов, бъди така добър да оправиш заглавието на темата. 
