Не приемай буквално всичко, което показах - беше само нагледен пример, с материали, които аз намерих. Предполагам има десекти други варианти. Аз обикновено предпочитам самоделки с минимално или никакво количество кит, при които търсената форма е почти готова още в началото.
Решетките, които ти си използвал са идеално решение!
С дюбела ти обаче все още не съм съгласен, защото отзад няма да е с нужния отвор. Даже да го пилиш, не можеш да го направиш достатъчно тънкостенен. А е важно (е, според мен де) двигателят отзад да изглежда като тръба. Вместо парче от антенка/показалка, можеш да използваш напр. платмасова сламка с по-голям диаметър (за фрапе или коктейли). Просто както си го направил дотук, отрежи дюбела около 1 см след скосената част и върху остатъка "нахлузи" парче от сламка или тръбичка.
Снимката, която използваш за еталон не е на реален самолет, а на модел за изпитание в аеродинамична тръба. Може да има отклонения от истинските размери и вид. Двигателите освен това са малко под ъгъл и изглеждат скъсени. Но пък истинските двигатели очевидно са били различни по външен вид, макар и от един тип. Твоят вариант е подобен на тази снимка:

_________________
De gustibus et coloribus non est disputandum!

Утре ще се разходя из магазините на Владая на лов за изпускателна тръба(така си го кръстих аз).

Според теб това, което съм направил от кита добре ли е? В смисъл нереална е задната част и мога да ползвам това, което съм оформил от кит.

И един друг въпрос ме мъчи. Как са се закрепяли двигателите към самолета? Както е показано на изпитателният аеродинамичен модел или като при Фау 1? Според мен закрепяне за стбилизаторите не е имало, т.к. от вибрациите биха се повредили, абе направо строшили.

Самото закрепяне към тялото ще го направя от рамката на частите изпилена и загладена до получаване на аеродинамична форма, по-заоблена и сплескана. Как ти се струва тази идея?

_________________
"It is better to live one day as a lion, than thousand years as a sheep" Latin Proverb

Закрепването на двигателя към тялото става с едно по-широко парче (както се вижда на аеродинамичния модел) с ламинарен профил. Казано по-просто това е била някаква стоманена конструкция, облечена с ламарина отгоре, имаща атакуващ и изходящ ръб, като на крило. Монтирана е хоризонтално. Т.е. от литник няма да е достатъчно - много е тесен. Трябва ти някакво плоско парче, на което да оформиш ръбовете. Примерно изрязано от 2 залепени телефонни карти (или друга плоска пластмаса).

Сигурен съм, че освен това е имало и някаква подпора, която да прикрепя дългата тръба към тялото (не към стабилизатора). Според по-долната схема (от руския сайт, който пуснах преди 2-3 дни) това става с по един стоманен прът от всяка страна. Какво му е сечението, не смея да гадая, но кръгло няма да е далеч от истината. Според изгледа отстрани, тази подпора е монтирана под ъгъл спрямо тялото, а не хоризонтално (единият й край се вижда в проекция под двигателя). То и няма как да се монтира хоризонтално, защото двигателите са доста нагоре.

За общата форма на двигателите не смея да те насилвам с моето мнение . На мен по ми харесва видът с издължената горивна камера (като на чертежа, който направих). На теб пък решетката ти и челният обтекател са станали хубави.
Реших да направя един експеримент, какво бих сторил на твое място (което е необвързващо и само приблизително симулиране на действителността, разбира се).
Нарязах полуфабриката от онзи ден и си прегледах пак "съкровищата". Взех си това:

Нов детайл е химикалът. По-специално ме интересува върхът му.
Изрязах предната част на стария модел с дължина 5,5 мм (колкото е и при теб с решетката горе-долу):

Към него залепих парче от зеления маркер и общо стана 14,3 мм, както е според чертежа:

Задната тръбичка я запазих непроменена:

Вътре в нея залепих коничната част от химикала:

Без да съм го търсил нарочно, конусът има нещо като фланш, който няма да си играя да пиля - пасва добре на мащаба.
Залепих всичките части - обща дължина 50,8 мм (за 0,2 мм разлика няма да си скубя брадата):

Изрязах си трапец от лист пластмаса с размери ок. 5/6 мм. Наклонената страна на трапеца ще е към тялото на самолета и зависи от неговата форма. Това е основният пилон. Отпред и отзад го изпилих и му придадох сечение на крило и го залепих за двигателя:

Пробих зад пилона и под него една дупка, колкото за карфица (диаметърът й е 0,6мм, според производителя):

Тук на помощ идва стар модел, спасен от боклукчийската кофа, със свалена боя и начупени дреболии. Не си знае годините, ама поне е бил роднина на "Месершмит"

Пробих и на модела една дупка и като залепих главния и вторичния пилон се получи това:



Моят пилон стана с наклон (заради тясното тяло на демонстрационния модел) - при теб трябва да е хоризонтален, поне според руските чертежи в началото.
Можеш да опиташ такава промяна (ако искаш). А ако междувременно излезе и някой по-свестен чертеж, документ или каквото и да е по темата, още по-добре.

_________________
De gustibus et coloribus non est disputandum!

Вече ми я ясно как ще ги закрепя за самолета.

Двигателите ще ги правя, както ме посъветва, с отрязване на скосената част и тяло от химикал или пиромолив(което от двете ми хареса как стои по-добре). Поне стана ясно, че има двигатели с по-издължена част и такива като моите с по-къса, а и сърце не ми дава да ги захвърля.

Едно е сигурно на 200%: показните, които представи ми бяха от голяма помощ, както на мен така и на всеки, който реши да си направи такива двигатели

_________________
"It is better to live one day as a lion, than thousand years as a sheep" Latin Proverb

Update

Вече съм с нови двигатели, старите натроших. Новите са направени от въдица, два химикала, кухненски цидак и кит. По технологията на CANSO с мои леки доработки(на технологията). Не са съвсем достоверни, но са в пъти по-добре от предните ми опити. Няма да се занимавам повече с тях, но все пак ще изчакам да прочета вашите отзиви и тогава ще взема окончателно решение.









В кокпита са добавени табло от ец и филм(не си личи на смимките много, а и на живо е едвам забележимо), облегалка за главата на пилота и изработен от мен прицел.













Отделих фанара и започнах сухо напасване. Наложи се да пиля и шкуря, т.к. облегалката пречеше. И естествено зас**х пейзажа. На няколко пъти ръката ми трепваше и нанесох малки поражения. От вътре стои замъглено все едно някой е допрял мазно чело на стъклото. Външното одраскване е като белези от повърхностен удар на куршрм.

Както и да е, залепих фанара с Ц200. И отново а*о. Прекалих с лепилото и изби малко навътре. Тази сутрин видях, че засъхнало и поне е станало прозрачно, но стои все едно има микро цепнатина(много е воювал тоз самолет ). Като нарисувам рамките, си мисля аз, ще се скрият част от дефектите. Лъскавият остатък от лепилото(отстрани на фанара) мисля да прошкуря леееко, ще трябва да внимавам да не закача фанара, и след боядисване няма да личи въобще. Вие как мислите?

Ето и снимки. Оградените участъци са причининети от мен дефекти. Като цяло и самият фанар е зле-има разни ивици, причинени явно от леенето и драскотини тук-там.

_________________
"It is better to live one day as a lion, than thousand years as a sheep" Latin Proverb

Двигателите са станали добре.
А за стъклото вариантите са с полир-паста или ако нямаш може и с паста за зъби (особено тия за избелване) и мек парцал. Търкаш докато стане пак прозрачно.

За външните одрасквания ще пробвам с паста за зъби, друго нямам За вътрешните наранявания трябва ли да сваля фанара или да не го пипам?

Оцапването отвътрешната страна с по-широка рамка ли да го прикрия? Или да си направя нормално широка рамка и да се вижда малко? То стои все едно там стъклото е една идея по-дебело.

_________________
"It is better to live one day as a lion, than thousand years as a sheep" Latin Proverb

по-добре остави дребните дефекти. Ако вземеш да сваляш детайли и да се опитваш да ги оправиш, може да ги повредиш повече.

А рамката по-добре да е с нормалната си дебелина, нищо че ще се вижда малко от лепилото.
Тренирай за следващия модел, не се опитвай всичко да е перфектно на този (всъщност това правило важи до безкрай )

Прав си Иво. Каквото мога да оправя без да свалям детайли ще оправя. Добре, че Moarein(и него яко го тормозя с въпроси) ми даде съвет да ги лепя с Ц200 и сега не е опушено както предните ми два модела. Стои прозрачно и може да се възприеме или като частично одебеление на стъклото или като пукнатина отвътрешната страна.

С перфектността едва ли ще успея да справя, но на този етап рискувам да разваля повече от колкото да оправя.

Малко оф топик:
Като се замисля колкото и да се старая винаги нещо малко(понякога и по-мащабно) не стават така както искам или трябва. И при вас ли е така?

_________________
"It is better to live one day as a lion, than thousand years as a sheep" Latin Proverb

Разбира се ...и най-редовно!!!
Останалото идва от опита, рутината и сръчността на ръцете, която се добива и с времето!
Хич да не ти пука, важното е да те кефи това което правиш!!!
Ако не те кефи или не го показваш тук, или веднага почваш да го оправяш - и в двата случая моделистката душа е "ненаситна"!!!

Веско, Вескооооооооо..........
То всичко, ако ставаше както искам.....

_________________

Работя бавно! На мен жена ми е казвала да не бързам и да карам, докато свърша!

Мерси колеги! Продължавам напред

_________________
"It is better to live one day as a lion, than thousand years as a sheep" Latin Proverb

Тъй като съм (пред)убеден противник на използването на паста за зъби, освен за миене на зъби (писал съм го вече във форума) , няма да я споменавам, че ще си проличи, колко съм пристрастен.
Във всеки случай с много по-голям ефект за полиране на прозрачна пластмаса може да се използва пила за полиране на нокти. Описвана е във форума от мнозина, има я в различни големини и разфасовки, с по 2, 3, 4 и 6 (повече не съм виждал)шкурки, последната от които е винаги нещо като велур. Полирането с него е направо песен - резултатите са по-ефектни и по-добри от паста за зъби. Няма каши, няма мацаници.
Всякакви драскотини могат първо леко да се шлайфат (мокро) със ситна шкурка (или с шкурките, които са на пилата за нокти) и после да се полират. По дълбоки драскотини могат да се запълнят с прозрачен лак - тук трябва да се внимава, какъв е лакът, за да не разяде пластмасата. Най-отгоре - фючър или някой от "клоновете" му.
Не се опитвай да запълваш фугите с лепило, даже и Ц-200. По-добре напасни фанара на сухо с шкуркане, а ако нейде зее по-голяма фуга я запълни внимателно с кит. Лошото на запълването с лепило Ц-200 е, че след като изсъхне се свива и фугата пак си личи.
Двигателите и кокпитът ти са супер!
Рамката на фанара на ръка ли ще я рисуваш? Всъщност какъв фанар ще правиш: като на планера (фанарът е един плексигласов балон) или като на изтребителя? Защото последният се различава доста от твоя оригиналния - има челно стъкло и доста шпроси, според схемите и цветните профили.

_________________
De gustibus et coloribus non est disputandum!

Радвам се, че двигателите ми са ти харесали. Все пак толкова показни ми направи, че щеше да е грехота да не се доближа поне малко до оригинала и мащабираната от теб схема

Фугите между фанара и тялото вече не се виждат. Те бяха минимални, най-вече поради качеството на отливка. За 9 лв. толкова, което не е малко. Лично аз като начинаещ съм доволен от комшиите. Повече би ме "боляло" ако бях започнал и оплескал Greif-а с радио опраляеми бомби. Пилих фанара до момента, в който беше на прага да го деформирам напълно. За свиването на Ц200 знам и предвидливо "сипах" повечко. После го стиснах с една здрава щипка и така цяла вечер. Ако зашкуря лепилото върху тялото на самолета, като внимавам да не засегна фанара, ще се заглади ли повърхността за да е годна за боя?

Рамките на фанара ще правя с маска от хартиено тиксо. Не обикновено такова Идеята ми е да направя няколко рамки повече. Например две странични и една напречна на тях. Страничните ще са от край до край. Иска ми да се доближа до фанара на модела с двигатели.

_________________
"It is better to live one day as a lion, than thousand years as a sheep" Latin Proverb

Ако става дума за следи от Ц-200, то белите лепила са обикновено меки, като гума и при опит да се шлайфат, стават на "масурчета", вместо да се заглаждат. Подобни остатъци по-скоро се изстъргват леко с остра, но мека клечка.
Ако става дума за следи от моделистко лепило вкл. цианакрилатно, шлайфането им е единственият начин да се заглади повърхността, без да останат видими следи преди грундиране или боядисване.

Попитах, защото за такива фанари, без никакви рамки по тях (доста от старите модели бяха такива ) може да се направи първо "рамка" от тесни ивици самозалепващо се фолио или стикер, т.е. обратното на маската. Такава рамка стои релефна и се боядисва по-лесно с четка. Пък и ако не задоволи изискванията от първия път, може да се разлепи и направи отново.

_________________
De gustibus et coloribus non est disputandum!