Славяне, много елегантно ми я подбутна тая задачка, няма що.
За превод не се наемам, че не ми е по силите, но като алтернатива предлагам коментар като допълнение към този на Коцето. Дано да е полезно.
Първо искам да отбележа, че тази книга не ми харесва особено поради множеството противоречия, които най-вероятно се дължат на многообразието от практики за широкия период на изследването. Което за корабите с военно предназначение не би трябвало да е точно така, а за определени периоди и рангове във времето би трябвало да се изрови конкретна информация, или поне от 1715 година насам с първото въвеждане на стандартизация – това не е указано.
Считам, че е нужен по-внимателен прочит на материала.
Ако го започнем от заглавието, разделът “The Fastenings” (в рамките на глава 2, „Обшивка на бойни кораби”) по-скоро обхваща въобще закрепванията, а не само на тези на обшивката на бордовете и палубите. Щото малко ми е трудно да си обясня какъв е смисълът да ковем дъска с дебелина 10 см върху шпангоут с дебелина до 45 см (дори да добавим 10 см за вътрешната обшивка) с пирон дълъг 90 см? Да не говорим за споменатата медна шпилка от кърмовата структура на ВИКТЪРИ с дължина 6 фута.
При това размерите, дадени в граници „от ... до” не са специфицирани нито по период, нито по ранг кораби, нито по разположение и е трудно да се определят за конкретните приложения.
А за нас са важни размерите и диаметрите на видимите елементи за изобразяването им в мащаб върху модела.Може описаните крепежни елементи да бъдат наречени дървени цилиндрични нитове/дюбели (Trennals) , медни и железни нитове (Bolts), железни шишове (Iron Spikes) и бронзови шишове (Bronze and Muntz Spikes), описани поотделно.
За дървените цилиндрични нитове става ясно, че могат да бъдат с диаметър до 2 инча, а при закрепване на дъска с ширина 12 инча, те са с диаметър 1.5 инча.
Предвид описанието на преимуществата и недостатъците те са били използвани както в подводната част, така и нагоре – не е ясно обаче откога, докога и на кои рангове кораби.
Медните нитове са били с глава от едната страна и диаметър до 2.5 инча. След вкарване в отвора от другата им страна са надявали шайба, след което са отрязвли нита до дължина 1 инч над нивото на шайбата и са го разплесквали с чук. При това ако нитът е с диаметър 1 инч, шайбата е била с външен диаметър 3 инча. За 2.5 инча нит външният диаметър с шайбата отива към минимум 4.5 инча (но явно става въпрос за коване отвътре).
Ако следваме логиката на скицата, то външната страна на борда е навсякъде отляво – т.е. главите са били отвън. За главата по визуална преценка ще трябва да се добави 1/3 от диаметъра, т.е нит с около 1 инч диаметър отвън се вижда като 1.33 инча.
При това закрепване като вариант се упоменава разпробиване на дървото до диаметъра на нита с шайбата, пак разплескване
и запълване с насмолени кълчища до изравняване с повърхността на дъската (faired off with the faces of the timbers).
Нитовете от ковано желязо са наподобявали пирон и са били използвани както с, така и без шайба. На скицата диаметърът на главата на нита е 1.5 инча.
Указано е, че и медните и железните нитове са използвани както за подводната, така и за надводната част на обшивката. Към кой момент са установени недостатъците им не е ясно, вижте илюстрацията по-долу.
Не се споменава покриване с дървени тапи!Болтовете, именувани Forelocks имат прорези за набиване на клинове отстрани край главата (най-долната скица) – не е указано къде са се използвали, но едва ли е за обшивката.
Железните шишове (Iron Spikes) са били използвани за палубите и за помещенията за офицери. Били са с квадратно сечение и размер до 0.75 инча.
Само за тях е указано, че са били покривани с дървени тапи с дебелина от четвърт до половин инч. Dumps са почти същите шишове от ковано желязо, но с кръгло сечение и с плоска или заоблена глава.
Предвид горното, струва ми се реалистично за целите на построяване на модел на боен кораб от периода найлингът на палубите да е от 1 до 1.2 инча (до 30мм), а на външната обшивка да е до 1.5 инча (38мм) – за британската практика!
Знам, че Ви е известно, ама пускам една картинка, илюстрираща доколко е бил ясен ефектът на електролизата в солена вода между метали с различен електрохимически потенциал (медната обшивка и железните нитове) – зрелищното потъване на ROYAL GEORGE на 29 август 1782 г. в тихите води на Спитхед. Продължението на коментара е, че това е бил първият звънец за събуждане. Целият екипаж от около 900 души заедно с адмирал Кемпенфелдт се удавили.
Снимал съм от книгата на Sam Willis ”FIGHTING SHIPS 1750 – 1850”, не може да се сканира, щото е с огромно нестандартни размери.
Регистрация
Влез
ЧЗВ
Търсене
