Като начало, в книгата "История на българската военна авиация" на Димитър Недялков е добре описано нападението над София на 30 март 1944г.
(книгата, както и други произведения на същият автор, се предлагат в магазините
ХобиКулт и
ХобиЛенд)
Прикачен файл:
PageHeader.jpg [ 27.79 KиБ | Видяна 2376 пъти ]
С любезното съдействие на автора, ни е предоставена извадка от книгата му в електронен формат. Големи благодарности
Следният цитат е от стр.208 до стр.214, където е описано въздушното нападение на 30 март 1944.
Извадка от: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАРА ВОЕННА АВИАЦИЯ" - Димитър Недялков, стр.208-214 написа:
С тези сили и средства българската изтребителна авиация посреща тревожното утро на 30 март 1944 г. Жителите на София все още не са се съвзели от нощната бомбардировка, когато отново чуват воя на сирените. Във въздушното пространство на страната влита най-многобройната до момента формация на съюзниците, състояща се от 253 бомбардировача В-24J Liberator, 114 В-17G/F Flying Fortress и 223 изтребителя P-38G/F Lightning. Тя лети в два ешелона на интервал от 50 минути. Във височина групите с различно тактическо назначение заемат пространството между 4000 и 10 000 м.
Прикачен файл:
Pic2small.jpg [ 84.44 KиБ | Видяна 2341 пъти ]
Извадка от: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАРА ВОЕННА АВИАЦИЯ" - Димитър Недялков, стр.208-214 написа:
При сигнала за тревога в 9,30 ч. от летищата Карлово и Асен с 28 изправни Dewoitine D.520 започват да излитат ятата на 1/6 и 4/6 изтребителен орляк. Пет минути по-късно височина започват да набират 20-те Ме-109G-2/6 от 3/6 изтребителен орляк. Падналите по време на нощното нападение на летателното поле на Враждебна 12 фугасни бомби забавят 2/6 изтребителен орляк. Деветнадесетте Ме-109G-2 от 642-ро и 652-ро ято, както и 6-те Dewoitine D.520 от 662-ро ято се вдигат във въздуха едва в 9,50 ч. Така срещу 367 ударни самолета от първия ешелон на американското авиационно обединение се насочват 73 български изтребителя, отново принудени да действат последователно, и то при общо съотношение на силите 8:1 в полза на противника.
Първи срещат врага над линията Перник – Брезник пилотите от 3/6 изтребителен орляк. Те имат необходимия превес във височина и първите Ме-109G-6 от 692-ро ято се спускат от 8000 м, за да атакуват бавно носещите се към София на километър и половина под тях B-17G Flying Fortress. Командирът им поручик Любен Кондаков още с първите си изстрели отбелязва добри попадения и една от крепостите започва да снижава с два димящи двигателя.
Изостават, губейки височина, и бомбардировачите, атакувани от подпоручик Иван Стефанов и фелдфебел Цветан Груев. Като се възползват от предимството в скорост, българските пилоти с боен завой заемат изгодна позиция за повторно нападение и освобождават достатъчен тактически простор за действията на следващите ги изтребители от 672-ро ято. Техен водач е подпоручик Михаил Григоров, който постига първи добри попадения за групата. За броени секунди от точния огън на поручиците Борис Дамев и Марин Цветков са засегнати още два B-17G Flying Fortress, които бързо се освобождават от бойния си товар преди целта и напускат формацията.
След излизането си от атака 692-ро и част от 672-ро ято веднага са пресрещнати от американските ескортиращи изтребители. В боя се включва и воденото от поручик Стоян Стоянов 682-ро ято. Противникът е десетократно повече, но никой от българските летци не напуска боя, а всеки се старае да предостави време на няколкото единични Ме-109G да завършат атаките си срещу бомбардировачите. Усилията дават резултат. Подпоручик Христо Костакев успява да приближи един B-17G Flying Fortress въпреки десетките бясно обстрелващи го бордни стрелци. Това е първият му въздушен бой, но той умело води стрелбата от дистанции 300 до 50 м.
Първите изстрели потъват в десните двигатели, а след това и в пълното с авиобомби тяло на бомбардировача. Костакев умело задържа колиматорната точка малко над бомбените люкове и наблюдава как димните следи на снарядите и трасиращите куршуми късат парчета от обшивката. Тази картина трае само миг, защото всичко потъва в огненото кълбо на приведените в действие тонове взрив. Силата им възпламенява бойните припаси и насъседния самолет и отломки от двете машини се разсипват безредно край с. Кошарево (Брезнишко). От екипажите не оцелява никой. Подпоручик Костакев пикира стръмно с повредената от попаденията и взрива машина, за да избегне атаките на вражеските изтребители, изравнява самолета близо до земята и каца „по корем“ недалеч от мястото, където догарят и свалените от него летящи крепости.
Прикачен файл:
Коментар на файла: Атаката на подпоручик Христо Костакев, след която експлодират две летящи крепости (Художник: Марий Чернев)
Pic3small.jpg [ 115.04 KиБ | Видяна 2341 пъти ]
Извадка от: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАРА ВОЕННА АВИАЦИЯ" - Димитър Недялков, стр.208-214 написа:
Боят между изтребителите се разпада на множество огнища, заели големи пространства над Софийското поле и западно от него. Сам и увлечен в противоборство с група лайтнинги загива фелдфебел Христо Цанков. Самолетът му се разбива край с. Гълъбник (Радомирско). Прострелян е и месершмитът на поручик Борис Дамев, но той успява да го приземи до с. Хераково, близо до летище Божурище. Загубите не сломяват духа на българските пилоти и скоро един P-38G Lightning започва да гори и пада след точната стрелба на подпоручик Генчо Иванов. Силите на американските ескортиращи изтребители остават разпръснати, което дава възможност на долетелите D.520 от 1/6 изтребителен орляк, водени от командира си капитан Марин Петров, да постигнат още две победи. Поручик Богдан Йорданов и подпоручик Васил Шишков се възползват от благоприятното съотношение на силите, добрата маневреност на френските изтребители и бордовото си въоръжение, за да докладват за свалени четиримоторни бомбардировачи край с. Гълъбник и Плачковица планина.
Прикачен файл:
Pic4small.jpg [ 68.08 KиБ | Видяна 2341 пъти ]
Извадка от: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАРА ВОЕННА АВИАЦИЯ" - Димитър Недялков, стр.208-214 написа:
Боят се разширява след включването на 2/6 изтребителен орляк. Сега всички боеспособни самолети на 6-и изтребителен авиополк са във въздуха. Командирът на орляка капитан Николай Бошнаков, заедно с пилотите от щабното крило, 642-ро и 652-ро ято (превъоръжени вече с Ме-109G-2), не пропускат образувалите се свободни зони и директно атакуват бомбардировачите. Командирът на 662-ро ято поручик Асен Ковачев трябва да прикрива действията им и скоро шестте Dewoitine D.520 са въвлечени в бой с двутелите американски изтребители. Водачът на ятото и подпоручик Владимир Александров подпалват двигателите на два от тях и ги принуждават да напуснат схватката. Скоро ги последват всички лайтнинги, насочвайки се на запад, като се опитват да избегнат преследването. Фелдфебел Атанас Матеев все пак използва енергийния запас на своя изтребител и добрата балистика на 20-мм оръдие Hispano-Suiza (Испано-Суиза), за да простреля друг лайтнинг, който също започва да дими и с пикиране се насочва към Дупница.
Изсипали бойния си товар над София, американските бомбардировачи започват да се оттеглят, преследвани от двете ята на 2/6 изтребителен орляк и от отделни пилоти на 3/6 изтребителен орляк. Капитан Бошнаков улучва един четиримоторник, след него поручик Неделчо Бончев засяга друг, западно от Перник. Двойката на подпоручик Емил Стоицев с воден подпоручик Асен Гигов успешно атакува трети, който също пламва и напуска формацията. Подобни успехи, но поединично, постигат подпоручиците Виктор Атанасов и Христо Петров. Постепенно боят затихва. Горивото привършва и българските изтребители се завръщат в базите си, за да се подготвят за следващия боен полет.
Прикачен файл:
Pic5small.jpg [ 65.11 KиБ | Видяна 2341 пъти ]
Прикачен файл:
Pic6small.jpg [ 84.47 KиБ | Видяна 2341 пъти ]
Прикачен файл:
Pic7small.jpg [ 129.01 KиБ | Видяна 2341 пъти ]
Извадка от: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАРА ВОЕННА АВИАЦИЯ" - Димитър Недялков, стр.208-214 написа:
Противоречивите заповеди и грешките в управлението обаче сриват успешния прехват на втората вълна американски бомбардировачи. Изтребителните орляци са вдигнати едва когато 65 В-24 Liberator засипват Модерно предградие (квартал на София) с бомби и безпрепятствено се отдалечават. Все пак действията им не остават безнаказани. След приближаването на втория ешелон над Берковица началникът на Изтребителната школа в Долна Митрополия по своя инициатива подава команда и с четири учебни изтребителя „Авиа“ Av-135 излитат за прехват. Те не само настигат неприятеля край София, но успяват да изпълнят и няколко атаки. Независимо че въоръжението им е почти символично (с по две 7,92-мм картечници), преследват противника до Радомир, а точните изстрели на водача и на подпоручик Димитър Сотиров подпалват един либърейтър. Като заключителен акорд на този знаменателен бой пилотите на учебните машини са принудени да се приземят на Божурище поради изчерпване на горивото.
Прикачен файл:
Pic8_small.jpg [ 130.13 KиБ | Видяна 2341 пъти ]
Извадка от: "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАРА ВОЕННА АВИАЦИЯ" - Димитър Недялков, стр.208-214 написа:
Българските летци за пореден път сами бранят родното небе. Германските дежурни сили от изтребителната авиация на летище Ниш не излитат поради влажното време и разкаляното летателно поле. За отразяване на непосредствената заплаха във въздуха е вдигнато най-голямото към момента количество изтребители от състава на Въздушните на Негово Величество войски – 77. При загубата на един изтребител българските пилоти докладват за унищожаването на четири B-17 Flying Fortress и три P-38 Lightning. Попадения са регистрирани в още 10 четиримоторни бомбардировача и 3 изтребителя. На територията на страната е потвърдено падането на три B-17G Flying Fortress и един P-38G Lightning, но тези загуби не са в състояние да предотвратят бомбардировката на София *. Огромното числено превъзходство на противника си казва думата.
* Станев, С. Ръкопис
На тази карта са посочени основните движения по време на бомбардировката.
Прикачен файл:
Коментар на файла: Снимката е от книгата на Йордан Миланов "Авиацията и въздухоплаването през войните 1912-1945"
a1.png [ 921.71 KиБ | Видяна 2376 пъти ]