Mалко информация за предлагани модели:

В мащаб 1:48 модела се предлага от Academy. P-38 (ранна версия) се предлага в няколко версии с различни ваденки. Academy пусна и P-38 (късна версия) пак в няколко комплекта, но е малко по-различен от ранните вресии.
Ревю на модела (ранна версия) можете да видите в тази статия



Друг модел е на Hasegawa, предлага се с опция да се направят 3 от ранните вресии F/G/H
Модела е значително по-скъп и според ревютата модела на Academy е по-добър.


Преиздаден модела на Academy го има и от Eduard, с добавени доста смолни и ецвани детайли
Eduard преиздава и ранна и късна версия на моделите на Academy.
Ревю на модела има в сайта Eduard P-38F/ G/H - Early Lightnings

Може би най-добрият вариант за този модел, с доста повишена цена спрямо Академ-ския.

Kaкто и по време на предхождащите 30-ти март 1944 бомбардировки над България, така и на този ден, най-масовият ескортен изтребител в небето над страната ни е P-38 Lightning. От общо 120-те изтребителя, придружаващи бомбардировъчните формации до целта им (София), 96 са Р-38.
15-та въздушна армия на САЩ разполага с 3 изтребителни групи, въоръжени с Р-38: 1-ва ИГ, 14-та ИГ и 82-ра ИГ. И трите групи летят като ескорт на 30 март 1944.
Подробностите за въздушните боеве между американските и българските изтребители варират много, според дневниците на участващите ескадрили. И двете страни обявяват чувствително повече победи от реалните, което е характерно за всички срещи във въздуха до момента ( а и след това). Подобни статистики са познати от всички фронтове и периоди на войната. Единствено детайлното сравняване на дневниците и рапортите на всички участници в дадено събитие може да даде що-годе верен отговор на подобен въпрос. Във всеки случай победите, обявени от американските изтребителни групи над български изтребители на 30-ти март са както следва:

Според българските данни (взети от книгата на Румен Руменин "Летящи крепости над България"), на 30-ти март загиват трима български пилоти:
поручик Иван Василев Бояджиев от 1/6 орляк
фелдфебел Христо Коев Цанков от 3/6 орляк
фелдфебел Йордан Николов Кубадинов от 1/6 орляк
Не може да се уточни броят на повредените и разрушени български самолети, чиито пилоти се спасяват. За два от тях може да се говори със сигурност - това са машините на пор. Христо Костакев и пор. Борис Дамев. Иван Димитров и Божидар Кузмов от 1/6 орляк скачат с парашути, което означава, че и техните машини са били унищожени.
Въпреки обявените от българска страна 3 свалени Р-38 на този ден, само един е потвърденият от американските документи и намерен паднал в Плачковица планина (Македония) самолет.
Това е машината на л-т Чарлс Таунсенд от 37-ма изтр. ескадрила на 14-та изтр. група.

Самолетът на Таунсенд е от типа P-38G-10-LO (блок -10 на варианта G).
Дневникът на групата е определено пестелив в описанията си на загубата, но споменава доста имена на пилоти, участвали във въздушните схватки:

14-та изтр. група разполага с 3 ескадрили: 37-ма, 48-ма и 49-та. Както се вижда и трите са представени със свои пилоти.
По това време ескадрилите са въоръжени със самолети от вариантите F, G, H но вече са започнали (от средата на март) да получават и по-новите варианти J. Не е изключено такива да е имало и в небето над София на 30 март. Директни данни и доказателства за това не открих.
Самолетите на групата по това време са със стандартния камуфлаж - Dark Olive Drab/Neutral Grey. Серийните номера са нанесени от външните страни на двете опашки, в средата, като първата цифра (винаги 4) не се изписва. На профилите по-долу тези номера липсват.

След средата на 1943 година трите ескадрили получават бойни номера, нанесени с жълта боя отстрани на двете тела и от двете страни на носа. В различни периоди номерата са нанасяни само на телата. Номерата са разпределени както следва между ескадрилите:
48-ма: 1-30
49-та: 31-60
37-ма : 61-90
За съжаление номерът на Таунсенд не е представен в архивните документи. Според непотвърден източник, той е бил 72.
Ескадрилите получават и цветни ивици (в края на 1943 или по-късно) през опашките, като отново според ескадрилата, цветовете са както следва:
48-ма - бяла
49-та - синя
37-ма - червена
Показаният по-горе профил на самолет с боен номер 56 е машината на командирa на 14-та група. В случая обозначенията му са като на обикновен самолет от 49-та ескадрила със син отличителен цвят.
По-долу две снимки на самолети от 37-ма ескадрила:


Първата е от 1943-та година, докато групата все още е стационирана в Северна Африка.
Втората е от края на 1943 г., от периода в Италия. Различава се добре, че и носът на самолета е цветен, според повечето източници това е цветът на ескадрилата (в случая трябва да е червен). В същия свят са и коковете на витлата или само пръстените на коковете - очевидно нанасянето на подобни означения не е напълно еднакво при всички ескадрили. В някои случаи носът има бял пръстен и само върхът е в цвета на ескадрилата:


По-горе самолетът на л-т Инок Лемън от 37-ма ескадрила, боен номер неизвестен. Според описанието, коковете на витлата и носът пред бялата ивица може да са червени. Интересно е да се види, че бялата ивица минава и през дулото на оръдието!

Последната снимка е на аварирал самолет от 37-ма ескадрила с номер 72 (също като непотвърдения на Таунсенд), но от по-късен период – самолетът е от варианта P-38J и аварията е станала през 1945г.
Добре се вижда, че опашната лента, коковете на витлата и върхът на носа са оцветени в цвят, който би трябвало да е червен. Бойните номера са в 4 позиции.

_________________
De gustibus et coloribus non est disputandum!

Иво, захванал си се с много интересен проект!
Ще стане хубав модел,свързан с нашата история!
И аз си мечтая да имам такъв, като преди доста реме се сдобих с ревелският 1:32, но преди две години го продадох на символична цена на един приятел и дано той да го направи, че не му се кефих нещо.
Обещал съм си да си купя латинга на трумпетер в 1:32, но Живот и Здраве да има