От участвалите в мисията на 30 март 1944 год. 120 ескортни изтребителя, 24 са от типа Р-47 от 325-та изтр. група. По това време групата вече е превъоръжена със самолети от блоковете -15-RE и -16-RE с гаргрот (заменили старите модели от блоковете -6 и -10), които имат окачвачи за подкрилни резервоари, позволяващи им да летят до по-отдалечени цели.
Ето извадка от дневника с мисиите на 325-та изтр. група:
По-горе мисиите до София са обозначени с жълто. Трябва да се отбележи, че мисия не означава непременно достигане на целта. Така напр. на 4 януари Р-47 ескортират бомбардировъчните групи само до Адриатическото крайбрежие, а на 10 януари, само по обратния път от Югославия до Италия. На 24 януари 64 „Тъндърболт”-а летят до България, но поради облачност основната цел (София) е заменена с една от допълнителните и така жертва на бомбардировката става Враца. Заради лошите метеорологични условия, стационираните край София 2/6 и 3/6 орляк не излитат. Във въздуха е вдигнат единствено 1/6 орляк от Карлово, но той закъснява и не среща противника. По тази именно причина данни за контакти с Р-47 няма.
На 30 март изтребителите от 325-та група придружават бомбардировачите от основния ешелон до целта – София. Ето кратко описание на участието на групата на този ден, с обявено (вероятно) сваляне на един противников самолет:
Ето и пилотът, обявил, че е свалил противника:
Както в много подобни случаи, в американските доклади се срещат множество типове самолети, които България никога не е притежавала. В случая се говори за "Маки" 205, какъвто ние сме нямали. За какъв точно самолет може да става дума (Месершмит, Девуатин) е невъзможно да се изясни. Много вероятно е такъв "свален" български самолет изобщо да няма. Може би дори става дума за италиански изтребител, свален по обратния път за Италия, което е останало непрецизирано в доклада.
Интересен е също фактът, че от българска страна няма никакви данни за контакти със самолети от този тип на 30 март. Причините може да са най-различни, от неучастване на ескортните изтребители на 325-та ИГ в преки двубои до по-ранно изтегляне именно на тази група от атакуваната зона. Факт е, че 325-та група няма други обявени/вероятни победи на този ден, което обикновено се случва доста рядко при директни контакти с противника. Възможно е и еднотелите изтребители да не са били правилно разпознати – нека си припомним, че на 17 април 1944 това се повтаря и е документирано, като една от причините за понесените загуби.
Самолетите от типа Р-47 на 325-та група са камуфлирани в стандартните Dark Olive Drab/Neutral Grey.
През януари 1944, поради недостиг на боя, старите самолети (блокове -6, -10) не получават масово обозначенията на опашките с шахматен десен. След края на този месец обаче, с получаването на новите модели това се променя. Kвадратите на Р-47 са с размери 12х12 инча (305мм).
Групата има 3 ескадрили: 317, 318 и 319. Самолетите получават двуцифрени бойни номера, изписани с бяла боя отстрани на тялото, които са както следва:
317-та: от 10 до 39
318-та: от 40 до 69
319-та: от 70 до 99
317-та
318-та
319-та
Груповият и ескадрилните командири не получават специални номера или букви, а използват самолети със стандартната номерация. Напр. командирът на групата до 1-ви април 1944 подполк. Робърт Бейзълър , лети на самолет с номер 88, а заменилият го след тази дата подполк. Честър Слудър лети с номер 52.
Има известни противоречия относно оцветяването на пръстена на обтекателя в червено – кога е започнало да се използва и на кои точно самолети, но предположението, че в края на март и началото на април това е било повсеместно (т.е. на всички самолети от групата) намира доста потвърждения. Различните допълнения към червения пръстен в ескадрилите (напр. тънка жълта ивица зад червената за 319-та ескадрила, цветни клапи и т.н.) са от по-късен период, започвайки от средата на април до времето на смяната на самолетите с Р-51.
Разбира се, много трудно е да се установи точната дата на кое да е от допълненията, каквито са напр. стреловидните допълнения към червения пръстен, характерни за 318 ескадрила.
На долната снимка самолетът на Слудър (споменат по-горе като командир на групата след 1 април 1944) е с такъв пръстен, но дали това е снимка преди или след 1 април е неустановено.
Детайл, който остава често неспоменат е, че след като серийният номер на опашката е заличен с шахматния десен, трите последни цифри се изписват над чертата на националния опознавателен знак в жълто, от двете страни на тялото. Тази промяна е отново зависеща от момента на използването, но към края на март се очаква да е въведена при всички самолети. За съжаление на много оригинални снимки, този номер е бил заличаван от военните цензори и не се чете. По-горе самолетите с номера 52, 68, 73 са с видими 3 цифри на серийния номер.
Споменатият по-горе Джордж(и) Хамилтон е от 317-та ескадрила. Не открих какъв е неговият номер. Впоследствие лети на „Мустанг” с номер 10, но това не е гаранция, че неговият Р-47 е имал същият номер. Освен това на Р-47 с номер 10 е летял друг пилот, който вероятно го запазва до смяната с Р-51.
За съжаление други имена на участвалите в мисията на 30 март 1944 пилоти не съм намерил (досега). В общи линии участието на самолети от трите ескадрили е било по равно, но кои точно са летели на този ден е въпрос, който остава открит.
В тази връзка моето лично мнение е, че този тип самолет не е подходящ за изобразяване на двубой на 30-ти март 1944, тъй като е невъзможно да се определи точният му противник от българска страна (за разлика от двубоите на Р-38 с „Девоатини” и/или „Месершмити”).