Докато му съхнат маслените боички от weathering-a на Nighthawk-a, почнах ей така бавно бавно и лежерно новия ми модел в 1/32 - Starfighter-a, от Италери. Въпреки че е G/S версията и в декалите са включени предимно Европейски самолети, аз не мога да си представя да правя нещо различно от Американски Старфайтър. Та, конверсия ще е - на F-104G на USAF (но все още не знам точно кой еърфрейм номер), от момента когато Lockheed тъкмо са ги произвели и все още не са пратени на немското Луфтвафе, а германците са ходили в Luke AFB да тренират на "бъдещите" им самолети. Като период - малко след 70тте някъде...



Имам големите US national insignia декали от предишни модели - пробвах ги, ще паснат като размер и нюанс. Остава само да измисля маски за основните надписи, а като стенсилс - ще ползвам тези от кита. Не мисля да се вманиачавам много много, защото да си призная това не ми е един от любимите самолети (първият ми legacy самолет като цяло), но мисля да наблегна върху естественото лъскаво метално покритие което мисля да го направя от самозалепващо алуминиево фолио. Досега не съм правил такива неща, но съм оптимист засега. И само канопито и колесниците да се отварят/затварят за двата дисплей мода - летящ/кацнал. Взех му няколко чудесии:



И започнах с 3D декалите Quinta Studio за кокпита... за пръв път ползвам такива декали... въх много яки!

_________________
one hobby - minimal things

Това ще го следя с интерес Можеш да оставиш и оръдието отворено, но не знам до колко е детайлно там. И аз се бях навил преди време за такъв, но с времето нещо замря идеята

ммм, ще гледам колкото може по-малко панели да се отварят (само колесниците мисля), за да може да намаля риска да имам проблеми с алуминиевото фолио... 100% ще имам, но се надявам когато е отдолу при колесниците - да не се забелязва мн мн. Защото е мега крехко и фино това фолио да му се е незнаело, а ако се отваря някой панел - означава че трябва да е покрито с отделно парченце фолио, и ръбчетата да са максимално до края на перифериите, за да може да не се виждат големи "пролуки" и разстояние при затворен панел. А самото отваряне става като се остави една маааалка дупчица колкото да може да влезе върха на остра пинсета, и да надигне панела. Това си го представям как ще е предостатъчно за да надигне металното фолио от някой ръб... минимум. но се надявам да не се вижда мн мн когато е отдолу. Та затова мисля всички други панели и неща които да се отварят - да ги направя затвоерени. (рамката на канопито мисля да е с металайзер). Иначе би било мн яко да се вижда и Вулкан-a, безспорно... има фотоец части... яд ме е малко за това, но... И за двигателя също... този кит е скандален предимно заради опцията да може да се маха цялата опашна секция, а двигателя да се изложи отстрани самостоятелно... има добавена стойка с колелца... и за опашката също... и хубави фотоец парченца за фюзелажа... яко ме е яд, но ме съмнява да се надъхам да го правя да се отваря, че и да му се вади двигателя, а-у... То самия двигател J-79 е гигантси модел по самосебе си... да не кажа и че е поне 100 пъти по-сложен и детайлен от самолета. Замисълът ми е да си имам един Американски легаси самолет от периода когато лъскавото естествено метално покритие е било на мода.

_________________
one hobby - minimal things

Бай да уей, и седалката е готова. Тука от историческа гледна точка и още една причина, се оказа че трябва да отделя фигурата на пилота от Lockheed седалката (изляти са заедно), и да ползвам стандартната Martin Baker седалка от кита - тя е правилната за G-версията на F-104. И другата причина е че headrest-а на Lockheed седалката беше една идея несъразмерен... по-малък, и не се поучаваха едни необходими подравнявания със силуета на каската на пилота и върховете на релсите отзад. Изглеждаше като едно голямо празно пространство (със синъото кръгче),



което го няма на нито една от снимките на истинския самолет. Сега е тип топ.

_________________
one hobby - minimal things

Естествено, прилично ъпдейтнах и оригиналната MB седалка:









И пробка как седи... еми тези жълто/черни патерни на дръжките така и не се научих да ги правя, но пък и все пак това са мега зуумнати снимки, на реално не се забелязва че съм ги омазал чак толкова. Като цяло ми харесва как се получи с "новата" седалка:

_________________
one hobby - minimal things

Аз следя с голям интерес

_________________

Основните колесници са готови. Ето тези неща...



...се събраха в това. + няколко нови стрътс, 38 магнита (не преувеличавам), яко модифициране на нишата, и малко dark matter magic:









В спуснато положение ще е нещо такова, т.е. предните големи капаци винаги са затворени (леко открехнати), но ще закриват гледката стабилно, затова ще пропусна яко окабеляване и т.н.



Директно минавам на боядисване и декали... може би най-много само канали за спирачките ще добавя...

_________________
one hobby - minimal things

Боядисан и готов е основния колесник. Също спретнах и носовия - отворен/затворен:







И двете половини на фюзелажа преди залепяне. Подсилих най-слабите места с пластмасови сток тръбички, от радиус до радиус, за всеки случай, че предполагам бая сила и търкане ще падне при бърнишинга на алуминиевото фолио...



Съответно и афтърбърнър-а е готов, тези ResKit смолни части са голяма красота. Но си оставих пуешките пера баш за десерт по-нататъка. Засега само тестфит и модификации, но самата форсажна камера/afterburner liner са готови и боядисани:



Това е с фенерче на тъмно леко да поизпъкнат някои иначе почти невидими детайли...





И готовите части - flame holders, torch ingiter, thermocouples, fuel sprayers (не ги знам на БГ как точно се водят, а съм сиг че си имат конкретни наименования), и последния стейдж на турбината... като естествено, от всичко това се вижда само това...



И с афтърбърнър-а:

_________________
one hobby - minimal things

Канопито и пилота са готови. Спретнах и нови жълто-черни дръжки за катапулта, от 2 жички усукани... пак не са а перфе, но на 80% ми харесват повече отколкото преди...









И... започна адвенчъра с алуминиевото фолио... нямам грам сигурност и идея какво и въобще дали ще се получи. Оказа се че панелните линии са гигантски за фолио - около 0.5 мм, което в реален мащаб би било към 15 мм... което е абсурд, което няма как така да го оставя. Та, продължих експеримента с яко пълнеж на панелни линии...







И първите няколко панела са готови... всъщност изобщо не са готови, само са сложени...







Още малко и стигам до въздухозаборницит, но първо панелите под тях трябва да сложа + шкурене + полиране + линии + нитове + уедъринг... че после достъп йок по тези места.

_________________
one hobby - minimal things

Биг ъпдейт. Зоните около ВЗ са 100% готови, и ВЗ залепени. Това е след шкурене с 1500 и 1200:



След риветинг + полиране с 4000 и 8000:





И направо не мога да повярвам че фюзелажа е готов най-сетне... само с облепването. Остават ръдъра и хоризонталния стабилизатор които ще са с металайзери заради различните нюанси, а панелите около сглобките на крилата ще са за най-накрая... първо ще трябват леки модификации на самите сглобки - трябва да са плавни, а не с остър ъгъл. Направо е като Уелингтън ролце за фурната...






Сега направо не мога да си представя какво шкурене ще пада, после полиране, и нитове... Но сякаш добре се получава...

_________________
one hobby - minimal things

Оставащите контролни повърхности са готови с NMF:



След сглобката на крилете се получава един перфектен -90 градусов ръб:



, а пък на истинския самолет е супер плавен прехода между крилото и фюзелажа... колкото и да е "остър" прехода, ръб не се вижда. Следователно го запълних и дооформих с кит:



И после като сложих NMFa отгоре и стана перфе плавно. И най-сетне завърших нитчетата, които и да искам не мога да обясня как и колко направих ... използвах някакви нови методи за мен... И колкото и да искам да не звуча нескромно, ама стана мноооого яко да му се е незнаело. После добавих и "цветовете" - крилата в бяло, радома в бяло и черно, входящите ръбове на въздухозаборниците и те в черно, затъмняване на някои панели с металайзери.... хмм, май е това. И вече е готов за декали, филтри...

_________________
one hobby - minimal things

До тук добре!

С какви бои правиш Natural Metal Finish (NMF) ?
и как коригираш малки повърхности, които вече са били боядисани на голяма повърхност?

Здрасти и благодаря.
Ами NMF-a e всъщност чисто алуминиево фолио, ама не готварското тънкото, ами такова за "водопроводчици" дето се води, една идея по-дебело и malleable (не се сещам за точна дума на БГ) и е със самозалепващ слой от едната страна, т.е. не се налага да го залепвам със специалното лепило за метално фолио. Единственото изключение са тези двата по-тъмните панела от задната част на фюзелажа (около двигателя), и средната част на верт. стабилизатор. Те се водят "най-тъмните" панели на самолета и интересно как са така при (айде почти) всички еърфреймове... но са доста по-затъмнени. Та, за тях - с Алклад комбинации... нещо от сорта на 60% dark aluminum + 20% magnesium + 20% jet exhaust. Като има една много тънка разлика мецду трите панела дето на снимки трудно се забелязва - това е с малко повече/по-малко magnesium и jet exhaust в микса. И има един друг трети вид "междинни" панели (им казвам) дето са хем една идея по-тъмни от стандартната полирана повърхност, хем са по-светли от панелите с Алкладите. Мисля че са 4-5 малки панелчета пак покрай опашната секция, около двигателя. Та за тях - с полирпаста. Идеята е че ги изолирам съответните панели с маски, и след това като ги "полирам" със съвсеееем малко полирпаста - и ги оставям до един момент когато станат по-тъмни - това са всъщност малки миниатюрни частички алуминий дето полирпастата ги "изшкурила" един вид и ги е разнесла равномерно по повърхността. Махам маските, после лак да ги запечата тези панели, и готово. Та, така направих 2-тa вида по-тъмни нюанси на NMF. Това като основен цвят само. Нагласата ми е баш накрая при weathering-a да добавя тук-таме някой друг по-тъмен нюанс с маслени боичи и съвсем да го издокарам като от снимките.

Сега 1 семица съхне да му се незнаело и още не е напълно изсъхнал лака... експериментирах с някакъв нов/странен лак на Алклад дето пише че е сатен, а пък той от гланц по-гланц... перфе. И е идеален за запечатване на алуминиевото фолио... уж на надраскване чак издържал, което не го вярвах, но при теста се получи наистина най-най-здрав резултат спрямо на Тамия ацетоновия лак.

_________________
one hobby - minimal things

И това нещо е готово... Много яко се връзва с фюзелажа да му се е незнаело.

_________________
one hobby - minimal things