Темата се разтегна доста във времето поради най-различни причини. Събирането на снимките от процеса (не съвсем плътно показващи, но даващи обща идея) може да отнеме малко време, за някои етапи не мога да намеря кадрите... Модела можете да видите И наживо в магазин Хобикулт на ул. "Шипка" №6 в София като имате път.

Моделът е Едуард 8268, сиреч Bf 109G-6 1/48 ProfiPack, издание 2014, предоставен ми от Иво Хоби специално за целта. Моделът е събран "от кутията", в процеса ще видите някои мои специфични приумици, които ще се опитам да обясня достъпно в темата.

Видът на модела е моя интерпретация. Костакев може да е летял на друг модел (примерно G-2 или 4), с различни детайли, с друг камуфлаж, друг номер, да е носила лична емблема - това не мога да кажа. Да кажем, че с информацията, с която разполагам, съм достигнал до това заключение. Модела бил грешен - хубаво, целта на упражнението е друга. Затова ще ви запозная с процеса при мен.

Пример: картината на Марий Чернев също е интерпретация - с жълтите крилни дъги отгоре и т.н. Достъпните за мен снимки на други машини, които също предопределиха избора на машина, схема, маркировка и т.н. допълни и ето този фрагмент:



Започвам с крилото, исках да видя как се събира. Краищата на крилото ми бяха много съмнителни - в първото издание те са отделни части. Пасват с побутване, както можете да се сетите питото се счупи по време на подхвърлянията...



Клапите имат едни зъбчета, с които се пдравняват в отворено положение, а каналът отгоре позволява (след като изрежете зъбчетата) да ги поставите в неутрално положение, както аз и направих.



Заборника за компресора - две половини, залепени върху капковидната основа:



Залепените на място обтекатели на носовите картченици MG131:



Половините на фюзелажа и кабината пръснати в базов цвят, една идея по-светъл от цвета на боядисания едуардски фотоец. Цветът е смесван на око от няколко ревелски емайла (поне две сиви + синьо).



Основното приборно табло - 2 слоя ец, залепени с Ц-200. Лепилото засъхва прозрачно и дори имитира остъкление на приборите. Двете доп. ръкохватки са поставени на по-късен етап.



Кабината вече е пред затваряне, посваил съм още ецани детайли, пообелих и позацапах. Тъй като елероните са поставени в определено положение, а вертикалното кормило е в положение за набор, съм раздвижил и лоста. Педалите на кормилото за посока са ецвани метални части, в неутрално положение са.



Още един поглед. За мен таблото на десния борд в ецвано изпълнение е твърде плоско и не съм го поставял.



Крилото. Залепил съм ФЕ "лица" на радиаторите, створките за регулиране на потока са в долно положение. Долните съм залепил към обтекателите на радиаторите, за да мога да ги боядисам и състаря по един и същи начин.



Продължавам след малко.

_________________
My modelling blog

Детайлите. Витлото и основата му са RLM78, "калпакът" е черен.



Още детайли. Джантите са отделно - голямо удобство, няма нужда от маски.



Събраната 109ка, жълтее горивния маркуч, последния детайл в кабината.



Основните цветове на камуфлажа.



"Моttle"...





Ауспусите, монтирани след камуфлирането.



Колелата на основните стойки.

_________________
My modelling blog

Обтекателят е маскиран с тънки лентички Tamiya tape и течна маска на Gunze.



Маските са изчертани на CorelDraw и резнати на най-слабо адхезивното фолио, намерени в близката рекламна агенция (което не попречи да изкърти част от боята, аз пък на инат го оставих така). Първо са пръснати белите квадрати, после черните рамки, хиксовете са накрая. За ОЗ са използвани бои Gunze Mr Color поради по-високата си покривност. Зелените БН са пръскани с емайл 61 на Ревел. Подлизване - само по линии на разшивката и където не съм успял да натисна маската както трябва.



Поглед отдолу, пръснал съм бяло в краищата на крилата като основа за жълтото. Исках да избегна зеленеенето. Вижда се как съм разместил елероните, балансиращите им тежести поставих едва в края на одисеята.

_________________
My modelling blog

Рамките на остъклението са маскирани отвън И отвътре, защото кабината е отворена. Ецваният детайл, който удържа капака, е по-къс от нужното, оттам и страния ъгъл (+ по-малка вероятност да се отчупи при транспорта).

Техническите надписи в моя сет се оказаха от моделна Е-версията, но тъй като не ми се чакаше 2-3 седмици за нови от Едуард - използвал съм тези за G-6 от модела на Хасегава, който имам. Декалите си бяха на едно 15 години, обаче с Mr. Mark Softer легнаха доста прилично върху гланцовия лак. После втори гланц, маслени бои и поостъргвания (много леко), пигменти и смес 2/3 гланц + 1/3 мат лак Gunze (акрили) за финала. Това е.

_________________
My modelling blog

И за приумиците...

1. Част от таблата в кабината са дадени от ецвани детайли, но са много плоски, затова съм оставил оригиналните пластмасови отливки.
- РЕ14 върху пластмасовата Н22 в стария модел. В новия са РЕ12 и 13, а пластмасовата част е преномерирана на Н15.
- РЕ 16 и 17 заменят Н33, в новия кит са РЕ15 и 16, а пластмасовият индикатор - Н32.
Пластмасовите части имат обем, изглеждат по-добре и са по-удобни за подчертаване.
2. Оцветените уж в RLM 66 eцвани детайли седят на райета - това се вижда прилично добре на снимката в първия пост. Не знам по каква технология се прави оцветяването, но е далеч от идеалното решение, от тук насетне съм решил да си оцветявам сам вместо да "търся" цвета.
3. Когато затварях половинките на фюзелажа не залепих диска, който служи за опора на витлото (Н59 в стария кит, Н67 в новия). Това ми позволи да поставя ауспусите след камуфлирането, без да ги маскирам и пребоядисвам, както и да си работя спокойно по пропелера. След като приключих с камуфлажа - поставих ауспусите, монтирах си пропелера с оста и тапата на диска, и го залепих на място.
4. Не съм опъвал антена, защото според мен мачтата за нея няма нужната опора да издържи напрежението.

Иначе моделът е мислен много добре, събира се лесно, частите в повечето случаи се самоподравняват и е трудно да залепите нещо накриво - или наопъки. Приятно е не само че има опции за различни стабилизатори и остъкление, а и че механизацията и управляващите повърхности може да се поставят раздвижени.

В стария комплект
- има всмукнатини от вътрешната страна на лопатите на витлото,
- вдлъбнатините за картечниците в носа не са отлети чисто - през тях върви линия на формата, която се чисти много трудно, отделно залепянето на парчетата е meh,
- картечниците са отлети с "отворени" пламегасители (голям +), но пък са само "връхчетата" - искат си внимателно подравняване,
- прицелът седи много измислено - за мен си заслужава да се замени със смолен, а прозрачната част - с фолио (някои прицели са били и с по 2 стъклени детайла),
- остъклението не повтаря точно сечението на фюзелажа,
- питото си плаче за замяна - така или иначе ще го счупите.

И така.

_________________
My modelling blog

Ще мина да го видя в хобикулт на живо аз Тоя motle камуфлаж малко ме плаши, ама при теб като че се е получило Хареса ми и идеята за ауспусите, че да ги маскираш си е мъка. Ама що не го пребоядиса тоя кръст? Толкова старание и накрая да го оставиш така, ама и аз ги правя такива, така че те разбирам.

Поздрави,
Сашо

Колега поздравления за модела! Само си пропуснал бордния номер под крилата, а и самия шрифт ми е малко странен.

Би се получил по-добре, ако бях набивал ръка повече с double action-a, a не го бях хващал от 2 години - иначе той си е за такива работи, не да пръскаш площадно с него.

Ми аз все така на парче ги боядисвам, за да е по-удобно - стига конструкцията да го позволява. На Белия кошмар ако бяхпърво затворил а след това боядисал - съвсем без коса щях да остана...

Защото фолиото като е откъртило веднъж боя каква гаранция имам, че няма да повтори? Освен това имаше опасност да се вижда коригиращия слой боя и да се превърне в релеф. Нека си му седят кусурите.

Благодаря Наличието на б/н под крилото е въпрос на интерпретация - два примера по-долу. Относно шрифта - използвах готов шрифт "Blockschrift fur flugzeuge", смързя ме да го прерисувам, ако и фaсона да не е 100%. В мен си е греха.

_________________
My modelling blog

Поздравления за модела. Искам само да вметна, че до полета на Костакев сме получили 53 бр - Г-2, 1бр - Г-4 и 20бр - Г-6.
Густав-4 със сериен номер 16237 пристига в Божурище на 22 февруари 1944 година и на 23 февруари при сблъсък с Густав-2 със сериен номер 13742 се запалват и изгарят двете машини. Така, че няма как Костакиев да е летял на Г-4. Остават като варианти Г-2 и Г-6.
Ако управата сметне поста ми, че е на неподходящо място, то моля да го махне за да не загрозява темата!
Поздрави!

Защо пък да загрозява, след като показва факти, които имат отношение към темата?
Благодаря, че сподели.
Техническите надписи са от твоя модел, който предстои да захвана.

_________________
My modelling blog